Малките острови Сен Пиер и Микелон – студени, мъгливи и ветровити

Малките острови Сен Пиер и Микелон – студени, мъгливи и ветровити петънца в северната част на Атлантическия океан по средата сред Ню Йорк и Гренландия – се намират надалеч по-близо до полярните мечки и айсберги, в сравнение с до кръчмите и клубовете, където американците се подвизават по време на Сухият режим. Но с помощта на странностите в географията, историята и правото, френският архипелаг сервира огромна част от алкохола, който режима трябваше да държи на страна от американците.

3D карта на архипелага

Отдалечените острови внасят общо 98 500 литра пиянство сред 1911 и 1918 година –  преди възбраната да стартира на 16 януари 1920 година Десетилетие по-късно, със възбраната за произвеждане, импорт и продажба на алкохол в разгара си, повече от 4 милиони литра единствено уиски се вливат в складовете на островите – дружно със стотици хиляди бутилки вино, шампанско, бренди и ром. Почти всяка капка от тях се качва на борда на кораби на контрабандисти, които тръгват на юг, с цел да утолят ненаситната американска жадност за неразрешената алкохолна напитка.

По време на режима пристанището в Сен Пиер, на към хиляда морски километра северно от Ню Йорк, се трансформира на процедура в пункт за търговия на едро с алкохол. Въпреки че са на 3200 километра от родината, френските колониални острови се намират единствено на 20 километра от провинция Нюфаундленд в Канада; те остават последните френски територии след войните, които от дълго време са разделяли Северна Америка. В продължение на епохи сърдечните островитяни – към 4000 поданици през 1920 година и малко над 6000 през днешния ден – се препитават от морето, основно с лов на риба на тресчица. Сухия режим обаче променя всичко. Рибарите изтеглят лодките си на сушата и прибират мрежите и въдиците си, до момента в който родният им дом се носи върху същинско море от уиски, вино и пари.

Въпреки възбраната за пиянство, милиони американци към момента желаят да пият. Канадците са подготвени да задоволят тази им потребност и когато канадското държавно управление се пробва да спре търговията с южната си съседка, френските жители на Сейнт Пиер и Микелон се притичат на помощ.

Канадците всъщност също се сблъскват със известни алкохолни ограничения; никакви закони не им пречат да вършат алкохол, само че им е неразрешено да го продават и когато производството в Съединени американски щати завършва, размерът дестилационното произвеждане на уиски в Канада експлодира. Всички тези милиони литри висококачествени алкохолни питиета би трябвало да останат в дестилериите, тъй като по закон никой не можеше да ги купи съвсем на всички места в Северна Америка. И въпреки всичко нетърпеливи ръце са склонни да разменят доста долари, с цел да купят канадския алкохол и да прекарат бутилки и бъчви с уиски, водка, бърбън и бира на юг през границата. Проблемът е по какъв начин тъкмо да се трансферира скъпата контрабанда в ръцете на американските пиячи. Отначало границата от 6416 километра между двете страни основава неприятности. Контрабандистите тръгват от Канада за Съединени американски щати с коли и камиони с секрети отделения, цялостни с алкохол. Далеч повече минават с бързи лодки по река Детройт от Уиндзор, Онтарио – главен дестилационен център, през това, който оказва се като „ фунията на Детройт-Уиндзор “.

Големи пари се правят с нелегалното произвеждане на алкохол в Съединени американски щати, само че северно от границата също се вършат положения. Макар да са напълно подвластни от американските гангстери като прословутия Ал Капоне за техните мрежи за доставка, дистрибуция и продажби, канадските дестилерии процъфтяват както в никакъв случай до момента. Никой не знае какъв брой доста алкохол е минал през границата, само че приходите от налози върху алкохола за канадското държавно управление се усилват четири пъти по време на режима, макар статистиката, която допуска, че личното пиянство на канадците спада на половина.

Шхуна

Сухопътният превоз обаче става все по-рискован вследствие на репресии от страна на федералните сътрудници и конфликти сред гангстери за елементи от доходната търговия. Контрабандистите към този момент гледат към голямото източно крайбрежие с доста пристанища, дребни заливи и скрити докове. Една шхуна за „ лов на риба на бутилки “ може да носи до 5000 кутии бутилки с алкохол.

Тези кораби плават малко над водната границата на Съединени американски щати от 5 километра, така наречен „ линията на рома “. Веднъж там, съгласно интернационалното право, те са отвън обсега на бреговата защита. Корабите закотвят на авансово избрани места и бизнесът е толкоз сполучлив, че Даниел Окрент, създател на „ Възходът и рухването на сухия режим “, пише: „ Когато се гледат от фара Труро в Кейп Код, корабите наподобяват като град, тъй като има толкоз доста светлини. “

Дори в първите години на възбрана, Сен Пиер и Микелон се бяха възползвали от нейния „ влажен “ статус като френска територия. Първоначално в пристанището на архипелага се отварят няколко бара, с цел да обслужват моряци, пристигнали от Сейнт Джонс, Нюфаундленд и Халифакс, Нова Шотландия, както и риболовни шхуни. Те се напиват и си взимат по няколко бутилки за по път.

Но трафикантите виждат надалеч повече капацитет в „ непознатото “ пристанище. Островите, толкоз покрай Канада и на няколко дни корабоплаване до Нова Англия, оферират нов метод да се внесе алкохол в Съединени американски щати. Според Окрент трафикантът Бил Маккой, който към този момент внася ром, джин и френски виновност от Карибите, е измежду първите, които осъзнават преимуществата на Сен Пиер. Той идва в пристанището с шхуна, поема товар от канадско уиски и стартира постоянни пътувания до Нова Англия. Така стартира всичко.